Направо към съдържанието

рай

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28a

  1. Приказно място, където отиват душите на мъртъвците, които преживе са спазвали изискванията на някое вероизповедание.
  2. Прекрасно кътче.

Етимология

ст.-бълг. раи (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Клоц., Супр., Остром.). Праслав. *rajь е старинна иранска заемка: срв. авест. rāу- „богатство, щастие“, согд. ryj [rēž] „удоволствие“, ст.-инд. rāṣ „съкровище, богатство“, rayiṣ „дар“, които са сродни с лат. rēs „имущество“, ст.-инд. rāti „(той) дава, дарява“. Сравни морд. риз [riz], мар. рез [rez], коми рыс „щастие“ (от иран.) > чуваш. ăрăс „късмет, благополучие“. Понятието „рай“ в старогрц. (παράδεισος) също е с източен произход (< ст.-перс. pairidaēza).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

блаженство

Сродни думи

Производни думи