противоречив
Облик
противоречив (български)
ед. ч. | м. р. | про·ти·во·ре·чив | |
---|---|---|---|
непълен член | про·ти·во·ре·чи·вия | ||
пълен член | про·ти·во·ре·чи·ви·ят | ||
ж. р. | про·ти·во·ре·чи·ва | ||
членувано | про·ти·во·ре·чи·ва·та | ||
ср. р. | про·ти·во·ре·чи·во | ||
членувано | про·ти·во·ре·чи·во·то | ||
мн. ч. | про·ти·во·ре·чи·ви | ||
членувано | про·ти·во·ре·чи·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който съдържа или изразява противоречие.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
спорен, съмнителен, неустановен, отречен, несигурен, контроверсен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|