проповедник
Облик
проповедник (български)
ед.ч. | про·по·вед·ник | |
---|---|---|
непълен член | про·по·вед·ни·ка | |
пълен член | про·по·вед·ни·кът | |
мн.ч. | про·по·вед·ни·ци | |
членувано | про·по·вед·ни·ци·те | |
бройна форма | про·по·вед·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Човк който проповядва.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|