практичен
Облик
практичен (български)
ед. ч. | м. р. | прак·ти·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | прак·тич·ния | ||
пълен член | прак·тич·ни·ят | ||
ж. р. | прак·тич·на | ||
членувано | прак·тич·на·та | ||
ср. р. | прак·тич·но | ||
членувано | прак·тич·но·то | ||
мн. ч. | прак·тич·ни | ||
членувано | прак·тич·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- практѝчна, практѝчно, мн. практѝчни, прил.
1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови. Практична жена. 2. Лесен, удобен за ползване; икономичен. Практична покупка. Практична дреха. 3. Пренебр. Който се нагажда, приспособява, за да си угоди. // същ. практѝчност, практичността̀, ж.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- приложим, удобен, целесъобразен, полезен, сгоден
- опитен, сръчен, похватен, ловък, нагодлив, съобразителен, тактичен
- груб, закоравял, упорит, трезв
- естествен, непристорен, реалистичен
- прозаичен, делничен, обикновен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|