реалистичен
Облик
реалистичен (български)
| ед. ч. | м. р. | ре·а·лис·ти·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ре·а·лис·тич·ния | ||
| пълен член | ре·а·лис·тич·ни·ят | ||
| ж. р. | ре·а·лис·тич·на | ||
| членувано | ре·а·лис·тич·на·та | ||
| ср. р. | ре·а·лис·тич·но | ||
| членувано | ре·а·лис·тич·но·то | ||
| мн. ч. | ре·а·лис·тич·ни | ||
| членувано | ре·а·лис·тич·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който съответства, отговаря на истината, на фактите, на реалността.
- Който се ръководи от разума и преценява действителността целесъобразно, практично, обективно.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|