пила
Облик
пила (български)
ед.ч. | пи·ла | |
---|---|---|
членувано | пи·ла·та | |
мн.ч. | пи·ли | |
членувано | пи·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Сечиво за изглаждане и оформяне чрез отнемане на малки частици (пилене).
Етимология
старобълг. пила πρίων (Супр.), праслав. *pila е стара заемка от ст.в.нем. fīla, fīhala „пила“ (англ. file, от герм. *fihlo, която е сродна със старогр. πείκω „чеша, стрижа“. (Фасмер, ЭСРЯ, т. 3, с. 261)
Фразеологични изрази
Превод
|
|