парадокс
Облик
парадокс (български)
ед.ч. | па·ра·докс | |
---|---|---|
непълен член | па·ра·док·са | |
пълен член | па·ра·док·сът | |
мн.ч. | па·ра·док·си | |
членувано | па·ра·док·си·те | |
бройна форма | па·ра·док·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Неочаквано явление, което не съответства на представите ни.
- Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс.
- Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
чудноватост, неестественост, абсурд, своеобразност, особеност