парадокс

Български

парадокс ±

ед.ч.		па·ра·докс
	непълен член	па·ра·док·са
	пълен член	па·ра·док·сът
мн.ч.		па·ра·док·си
	членувано	па·ра·док·си·те
бройна форма		па·ра·док·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни.
2. Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс.
3. Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.

Превод

английски: paradox арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: парадокс (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

чудноватост, неестественост, абсурд, своеобразност, особеност