обезщетение
Облик
обезщетение (български)
ед.ч. | обез·ще·те·ние | |
---|---|---|
членувано | обез·ще·те·ни·е·то | |
мн.ч. | обез·ще·те·ния | |
членувано | обез·ще·те·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- възнаграждение
- обезвреждане, поправка, репариране, компенсация, удовлетворение, възмездие
- заплата, доход, хонорар, заплащане, отплащане