заплата

От Уикиречник

заплата (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Определено парично възнаграждение на служител или работник, редовно изплащано в установени интервали от време.
  2. Остар. Възнаграждение, обикновено в пари, заплатено за някаква услуга или за някакъв предмет.
  3. Остар. Такса, налог.
  4. Прен. Остар. Отплата. // Възмездие.

Етимология

Фразеологични изрази

На заплата съм. Работя, получавам заплата. Номинална работна заплата. Икон. Парична сума, която работникът получава срещу вложения от него труд. Реална работна заплата. Икон. Количество материални блага и услуги, които работникът може да закупи или заплати с работната си заплата. Стартова заплата. Финанс. Най-ниска заплата, определена предварително за някаква длъжност, която се получава при започване на работа на тази длъжност.

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи