небе

небе (български)

небе ±

ед.ч.		не·бе
	членувано	не·бе·то
мн.ч.		не·бе·са, не·бе·та
	членувано	не·бе·са·та, не·бе·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 70

1. Въздушното пространство над земята, виждано обикн. като син свод.

Етимология

старобълг. небо, род. п. небесе (Супр.) - основа на -es-. Сродни думи: лит. debesis „облак“(d-, вероятно под влиянието на лит. dangus „небе“), староинд. nábhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš, род. п. nерišаš „небе“, лат. nebula „мъгла“, староисл. nifl „тъмнина“, ст.вис.нем. nebul „мъгла“. От старобългарски заета в рус. небо при собств. нëбо.

Превод

английски: sky, (прен.) - heaven арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: нёбо (by) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cielo италиански: cielo (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: caelum (la) литовски: dangus (lt)

немски: der Himmel (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: niebo (pl) португалски: [[]] румънски: cer (ro) руски: [[]] словашки: nebo (sk) словенски: nebo (sl) сръбски: небо (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ciel (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: nеbе (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

небеса, висини, небесни селения