мазе
Облик
мазе (български)
ед.ч. | ма·за | |
---|---|---|
членувано | ма·за·та | |
мн.ч. | ма·зи | |
членувано | ма·зи·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Изба, зимник. Според тълковния речник има и диалектната форма - МАЗА - склад за различни стоки (ж.р., мн.ч. мази).
Етимология
Диал. вар. маза, мъзъ (Свищовско, Севлиевско, Габровско), мъъза (Съчанли, Гюмюрджинско), магаза (1854 г., Цаиградски в-к) „мазе, склад, дюкян, магазин“ Заета от тур. mağaza, нгр. μαγαζί „склад“ през итал. диал. magazin или направо от араб. مخزن [maxzen] „склад“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|