магазин
магазин (български)
| ед.ч. | ма·га·зин | |
|---|---|---|
| непълен член | ма·га·зи·на | |
| пълен член | ма·га·зи·нът | |
| мн.ч. | ма·га·зи·ни | |
| членувано | ма·га·зи·ни·те | |
| бройна форма | ма·га·зи·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Сграда (част от сграда), в която се продават различни неща – храни, фабрични продукти и др.
- остар Пълнител на огнестрелно оръжие.
Етимология
Първоизточникът е араб. مخازن (maxāzin), заета в ит. magazzino „склад“ и фр. magasin „магазин“. В български е заета от рус. магазин, заета от френски.