кредитор
Облик
кредитор (български)
ед.ч. | кре·ди·тор | |
---|---|---|
непълен член | кре·ди·то·ра | |
пълен член | кре·ди·то·рът | |
мн.ч. | кре·ди·то·ри | |
членувано | кре·ди·то·ри·те | |
бройна форма | кре·ди·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Кредитор е този, който предоставя на някого кредит в парични средства или друго материално изражение, подпомагащо развитието на някаква дейност. Това може да бъде банкова или друга институция или частно лице.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|