косъм
Облик
косъм (български)
ед.ч. | ко·съм | |
---|---|---|
непълен член | ко·съ·ма | |
пълен член | ко·съ·мът | |
мн.ч. | кос·ми | |
членувано | кос·ми·те | |
бройна форма | ко·съ·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- Тънък нишковиден израстък по кожата на човек или животно.
Етимология
старобълг. космъ θρίξ (Ман. хр.), космы мн.ч. (Троян. дам., 17 в.). Сродни форми: словен. kosem, чеш. kosm „коси“, kosmek „снопче“, пол., г.-луж., д.-луж. kosm, рус. диал. космы, укр. косм м.р., косма ж.р. „грива“. Праслав. *kosmъ, произв. от *kosa, с формант -m.
Фразеологични изрази
- бабин косъм „растение Asparagus officialis, Asparagus tenuifolis“.
- богородичен косъм, венерин косъм, женски косъм „растение Adiantum capileus veneris“.
Превод
|
Синоними
косъмче, влакно, влакънце, власинка