комунист
Облик
комунист (български)
ед.ч. | ко·му·нист | |
---|---|---|
непълен член | ко·му·нис·та | |
пълен член | ко·му·нис·тът | |
мн.ч. | ко·му·нис·ти | |
членувано | ко·му·нис·ти·те | |
бройна форма | ко·му·нис·та | |
звателна форма | ко·му·нис·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Привърженик на комунизма или член на комунистическа партия.
Етимология
от комунизъм, което от своя страна е производно от комуна
Фразеологични изрази
„Колко дена го били, ни дума, ни вопъл ни стон. Не човек, а желязо, ядно просъскал агентът-фашист. Тихо мъртвият казал — не, комунист!“
Превод
|
|