комунист
Облик
комунист (български)
| ед.ч. | ко·му·нист | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·му·нис·та | |
| пълен член | ко·му·нис·тът | |
| мн.ч. | ко·му·нис·ти | |
| членувано | ко·му·нис·ти·те | |
| бройна форма | ко·му·нис·та | |
| звателна форма | ко·му·нис·те | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Привърженик на комунизма или член на комунистическа партия.
Етимология
от комунизъм, което от своя страна е производно от комуна
Фразеологични изрази
„Колко дена го били, ни дума, ни вопъл ни стон. Не човек, а желязо, ядно просъскал агентът-фашист. Тихо мъртвият казал — не, комунист!“
Превод
|
|