имунитет
Облик
имунитет (български)
ед.ч. | иму·ни·тет | |
---|---|---|
непълен член | иму·ни·те·та | |
пълен член | иму·ни·те·тът | |
мн.ч. | иму·ни·те·ти | |
членувано | иму·ни·те·ти·те | |
бройна форма | иму·ни·те·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Спец. В медицината – вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. 2. Специални права, с които се ползват някои лица – депутати, дипломати и др.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|