имунитет

Български

имунитет ±

ед.ч.		иму·ни·тет
	непълен член	иму·ни·те·та
	пълен член	иму·ни·те·тът
мн.ч.		иму·ни·те·ти
	членувано	иму·ни·те·ти·те
бройна форма		иму·ни·те·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Спец. В медицината – вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. 2. Специални права, с които се ползват някои лица – депутати, дипломати и др.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: immunity арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: inmunidad италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Immunität норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: muafiyet, bağışıklık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• незаразимост, устойчивост, издръжливост, невъзприемчивост
• неприкосновеност

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}