дом
Облик
дом (български)
ед.ч. | дом | |
---|---|---|
непълен член | до·ма | |
пълен член | до·мът | |
мн.ч. | до·мо·ве | |
членувано | до·мо·ве·те | |
бройна форма | до·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Mясто, което даден индивид смята за свое, родно място и където живее.
Етимология
ст.-бълг. домъ (Зогр., Мар., Асем., Супр.) < от праслав. *domъ (склонитбен тип на u-основи) < индоевр. domh2os „къща“, „дом“. Сродна с лат. domus, ст.-инд. damas „дом“, damūnas „домашен“, авест. dam- м.р. „дом, жилище“, ст.-гр. δόμος, δομή „строеж“, δέμω „строя“, трак. *dama (в Uscudama и др.). Изразът у дома (ст.-бълг. дома ) е вкаменен остатък от стария ИЕ аблатив *domōt (срв. лат. domō) - срв. ст.-бълг. домашть, домаштьнь „домашен“ < ИЕ *domōt-jь „от домът, който...“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Белоруски