врана
Облик
врана (български)
ед.ч. | вра·на | |
---|---|---|
членувано | вра·на·та | |
мн.ч. | вра·ни | |
членувано | вра·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Старобълг. врана.
Сродни думи: лит. varna, старопрус. warne, тохар. В wrauna „врана“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
вран, гарга , гарван, врана, чавка