вран
Облик
вран (български)
ед. ч. | м. р. | вран | |
---|---|---|---|
непълен член | вра·ния | ||
пълен член | вра·ни·ят | ||
ж. р. | вра·на | ||
членувано | вра·на·та | ||
ср. р. | вра·но | ||
членувано | вра·но·то | ||
мн. ч. | вра·ни | ||
членувано | вра·ни·те |
Прилагателно име, тип
Черен, много черен.
Етимология
Старобълг. вранъ.
Сродни думи: лит. varnas, старопрус. warnis „вран“.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|