возя
Облик
возя (български)
Сегашно време | во·зя |
---|---|
Мин. св. време | во·зих |
Мин. несв. време | во·зех |
Повел. наклонение | во·зи |
Мин. страд. причастие | во·зен |
Мин. деят. св. причастие | во·зил |
Мин. деят. несв. причастие | во·зел |
Сегашно деят. причастие | во·зещ |
Деепричастие | во·зей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Отименен глагол от старобълг. возъ „талига“ (Супр.), сродна с латв. vazāt „водя“, гот. wagjan „движа“, старогр. ὀχέω „нося“ (*uog^h-), с друга отгласна степен (*ueg^h-) е старобълг. везѫ, вести κομίζειν „возя“ (Супр.), лит. vežu, vežti „возя“, староинд. váhati „вози“, авест. vazaiti „той яха“, старогр. памфил. εχέτω „длъжен е да донесе“, лат. vehō „возя“, гот. gawigan „движа, бутам“.
Фразеологични изрази
Синоними
- влека, тегля, карам, влача, довозвам, докарвам, повличам, довличам, превозвам, пренасям, прекарвам, транспортирам, завличам, тътря
- управлявам, движа, закарвам, откарвам
- предавам, придвижвам
Производни думи
Превод
|