влача

Български

влача

Сегашно време	вла·ча
Мин. св. време	вла·чих
Мин. несв. време	вла·чех
Повел. наклонение	вла·чи
Мин. страд. причастие	вла·чен
Мин. деят. св. причастие	вла·чил
Мин. деят. несв. причастие	вла·чел
Сегашно деят. причастие	вла·чещ
Деепричастие	вла·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 176, несвършен вид

(класификация — преходен)

1. Придвижвам нещо, като го тегля след себе си.

Етимология

1

Синоними

• влека

Превод

английски: drag, trail, haul испански: arrastrar италиански: trainare, trascinare

немски: schleppen, ziehen руски: волочи́ть, тащи́ть френски: traîner

Български

Глагол, тип 176, несвършен вид

(класификация — непреходен)

1. Ходя с мъка, с усилие

Етимология

влача се

Синоними

• влека ce

Превод

английски: crawl, shamble, drag along испански: [[]] италиански: arrancare

немски: kriechen, sich schleppen руски: волочитися френски: [[]]

(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.