безочлив
Облик
безочлив (български)
ед. ч. | м. р. | бе·зоч·лив | |
---|---|---|---|
непълен член | бе·зоч·ли·вия | ||
пълен член | бе·зоч·ли·ви·ят | ||
ж. р. | бе·зоч·ли·ва | ||
членувано | бе·зоч·ли·ва·та | ||
ср. р. | бе·зоч·ли·во | ||
членувано | бе·зоч·ли·во·то | ||
мн. ч. | бе·зоч·ли·ви | ||
членувано | бе·зоч·ли·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
Безсрамие, нахалство, наглост.
Етимология
Фразеологични изрази
Такова безочие не съм виждал.
Синоними
- нахален, нагъл, дебелоок, арогантен, безсрамен, неприличен, дързък, дебелоок, циничен, безобразен, упорит, настойчив, смел
- натрапчив
- високомерен, надменен, пренебрежителен, нехаен, рязък, безцеремонен
- нескромен
- самоуверен, самонадеян
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|