Филос. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране
2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване.
„Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14.