абстракция
Облик
абстракция (български)
ед.ч. | аб·с·т·рак·ция | |
---|---|---|
членувано | аб·с·т·рак·ци·я·та | |
мн.ч. | аб·с·т·рак·ции | |
членувано | аб·с·т·рак·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Филос. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране
2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване.
Етимология
— От лат. abstractio ’отвличане, отделяне’
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14.