Ohr

Немски

Ohr

Падеж	Ед. ч.	Мн. ч.
Именителен	das Ohr	die Ohre
Родителен	des Ohres des Ohrs	der Ohre
Дателен	dem Ohr dem Ohre	den Ohren
Винителен	das Ohr	die Ohre

Съществително име, мъжки род

1. ухо
2. слух

Етимология

• стар горен немски öra от прагерм. *auson от индоевр. *h₂ous-.

Фразеологични изрази

• die Ohren spitzen - наострям уши;
• ganz Ohr sein - целият съм в слух;
• sich etwas hinter die Ohren schreiben - вземам си бележка от нещо; запомням, научавам нещо веднъж завинаги