ябълка

Ябълка

Български

ябълка ±

ед.ч.		ябъл·ка
	членувано	ябъл·ка·та
мн.ч.		ябъл·ки
	членувано	ябъл·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Ябълката (Malus domestica) е растение - дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae), култивирано заради плода и широко разпространено в света. В диво състояние расте в Централна Азия.

Етимология

старобълг. аблъко: лит. obuolys: старосканд. epli, ст.в.нем. apful, afful, старорирл. ubull „ябълка“

Фразеологични изрази

1. „От яйцето до ябълката“ — древните римляни започвали обеда с яйца и го завършвали с ябълки; от начало до край, от а до я, от игла до конец.

Превод

Синоними

ябука (диал.); ФИ Ябуков, Ябукарски.

Сродни думи

ябълчен п.; МИ с. Ябълчево, Бургаско; с. Ябълчени, Кърджалийско.

Производни думи

ябълков п., ябълкар м., ябълкарски п.

МИ с. Ябълково, Кюстендилско; с. Ябълковец, Кърджалийско и Хасковско; с. Ябълковци, Габровско. ЛИ Ябълка ж.; ФИ Ябълков, Ябълкаров.