щърбав
Облик
щърбав (български)
ед. ч. | м. р. | щър·бав | |
---|---|---|---|
непълен член | щър·ба·вия | ||
пълен член | щър·ба·ви·ят | ||
ж. р. | щър·ба·ва | ||
членувано | щър·ба·ва·та | ||
ср. р. | щър·ба·во | ||
членувано | щър·ба·во·то | ||
мн. ч. | щър·ба·ви | ||
членувано | щър·ба·ви·те |
Прилагателно име, тип
Етимология
Старобълг. штьрбъ „недостатък“.
Праслав. *ščьrbъ е свързана с латв. šķerbs, старосканд. skarpr, ирл. cerb „остър“ от ие. *(s)kеrb-.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|