щит

щит (български)

щит ±

ед.ч.		щит
	непълен член	щи·та
	пълен член	щи·тът
мн.ч.		щи·то·ве
	членувано	щи·то·ве·те
бройна форма		щи·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, (два) щѝта, м.

1. ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
2. Прен. Защита, закрила, преграда.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: kilp иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: kilpi френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• броня
• опора, защита, закрила, предпазно средство
• егида, покровителство