ща

ща (български)

ща
Сегашно време	ща
Мин. св. време	щях
Мин. несв. време	щях
Повел. наклонение	—
Мин. страд. причастие	—
Мин. деят. св. причастие	щял
Мин. деят. несв. причастие	щял
Сегашно деят. причастие	—
Деепричастие	—
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , несвършен вид

(класификация — )

Искам, желая
(усещаща се като остар. или диал. спрегната форма на частицата ще) случва се в бъдещето. — Момиче, ще настинеш… — Не ща — отговаря сухо тя... (Ел. Пелин) – няма да настина.

Етимология

Съкратена форма от ст.-бълг. хъштѫ „искам“ (*хъtjǫ), инф. хотѣти, хътѣти βούλεσθαι, θέλειν, μέλλειν (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.). През 14 в. вече се срещат съкратените форми щѫ, ще, щеть (Ман. хр.), с които се образуват форми за бъдеще време. Първоначалното значение е било: „посягам към нещо“ > „желая, искам“, срв. глаголите с друга отгласна степен:

*хytiti „хващам“ (ст.-бълг. -хытити, -хыштѫ rapere, сърб. и хърв. хитати, хитити „бързам, мятам“, словен. hitati „хващам, мятам“, чеш. chytiti, слов. сhуtiť, г.-луж. chyćić „хващам“, д.-луж. chyśiś, сhуtаś „хвърлям“, ст.-рус. хытати, хычу „хващам“).
*xvatati (ст.-бълг. хватати, хваштѫ δράσσεσθαι, συλλαμβάνειν „хващам“ (Супр.), сърб. и хърв. хватати, хватам, словен. hvatati, hvatam, чеш. chvátiti, chvátati „хващам“, слвц. сhvátаť „бързам, хващам“, пол. chwatać „хващам“, г.-луж. khwatać, д.-луж. chwataś, рус. хватать, хватить, укр. хватати), който се явява итератив към праслав. *xvotěti, *хъtjǫ.
*xvotěti/*xъtěti „искам“ (ст.-бълг. хотѣти, хътѣти, сърб. и хърв. хотjети, хоħу, ħу, словен. hoteti, hočem, ст.-чеш. chtieti, сhсu, чеш. chtíti, сhсi, слов. сhсеť, пол. сhсiеć, сhсę, г.-луж. сhсуć, сhсu, д.-луж. kśeś, соm, рус. хотеть, хочу, укр. хотiти, хочу).

Праслав. гнездо *xvot- (< *xuot-) с итер. *xvat- (< *xuōt-), *xъt- (< *xut-) с итер. *xyt- (< *xūt-) вероятно е възникнало от ИЕ *suo- „свой“ с експресивна промяна x < s или под влияние на иран. форми започващи с x, срв. осет. ирон. xæcyn (xæst, xæcyd), диг. xwæcun (xwæst) „държа, хващам“, ирон. xī, диг. хе „свой, себе си“, диг. xicæ „стремеж, желание“, авест. hva-, x^va- „свой“, x^vaē-tu- „принадлежащ“, paeriš-x^vaxta „обхванат“ и др., които възлизат към ИЕ *suo-.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: хотеть^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: хтети^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: chtít^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)