шемет

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

шемет (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

  1. Разг. Световъртеж, замайване.
  2. Опиянение, унес, омая.
  3. Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет
  4. Въртеж, замайване, главозамайване, зашеметяване.

Етимология

Заета от тур. şamata „врява, шум“, от араб. شماتة [šamātat] „безрасъдна веселба“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски:  (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)
  • маори:  (mi)
  • немски:  (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски:  (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

шеметен