шатър
Облик
шатър (български)
| ед.ч. | ша·тър | |
|---|---|---|
| непълен член | ша·тъ·ра | |
| пълен член | ша·тъ·рът | |
| мн.ч. | шат·ри | |
| членувано | шат·ри·те | |
| бройна форма | ша·тъ·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
ст.-бълг. шатьръ σκηνή (Жит. Кирил, Г. Амартол). Думата е общославянска и възлиза към араб. شادِر [šāder] „шатър“, а не към тюрк. čаdїr , което съдържа -ч-, а не -ш- (заемане от унг. sátor или казах. шатыр е невъзможно, а унг. форма е вероятно заета от слав.). Араб. < перс. čаtr „заслон, палатка“ < ст.-инд. chattra- „заслон, слънчобран, чадър; вид гъба с голяма гугла“, производна на chad- „покривам, засенчвам“. Перс. и ст.-инд. форма не са сродни (в перс.dt > st, т.е. би се очаквало *čаstr). От същия произход е и турцизмът чадър.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними