читак
Облик
читак (български)
ед.ч. | чи·так | |
---|---|---|
непълен член | чи·та·ка | |
пълен член | чи·та·кът | |
мн.ч. | чи·та·ци | |
членувано | чи·та·ци·те | |
бройна форма | чи·та·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
етноним за селянин (човек с ниска култура) мн. читаци, м. 1.Остар. Пренебрежително за турчин. 2.разг. Пройдоха, дрипльо, мърляч. 3.pазг. вулг. Мъжки член. Барам си читака.
Етимология
предполагаем произход от „чит ак“ - „плетен бял“, свързан с белите комини по къщите или със заплетен произход [1].
Фразеологични изрази
„Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак?“ Иван Вазов, „Под игото“, гл. I. Гост
Превод
|
|