чиновник

Български

чиновник ±

ед.ч.		чи·нов·ник
	непълен член	чи·нов·ни·ка
	пълен член	чи·нов·ни·кът
мн.ч.		чи·нов·ни·ци
	членувано	чи·нов·ни·ци·те
бройна форма		чи·нов·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикновено обработва документи.
2. (Прен. Пренебр) Бюрократ, бездушен служител.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

служител, служещ, длъжностно лице, държавен служител, функционер, агент