четвъртък
Облик
четвъртък (български)
| ед.ч. | чет·вър·тък | |
|---|---|---|
| непълен член | чет·вър·тъ·ка | |
| пълен член | чет·вър·тъ·кът | |
| мн.ч. | чет·вър·тъ·ци | |
| членувано | чет·вър·тъ·ци·те | |
| бройна форма | чет·вър·тъ·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Название на четвъртия ден от седмицата.
Етимология
От старобългарската "четврътъкъ",четвъртият ден от седмицата.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними