четвъртък
Направо към навигацията
Направо към търсенето
четвъртък (български)
ед.ч. | чет·вър·тък | |
---|---|---|
непълен член | чет·вър·тъ·ка | |
пълен член | чет·вър·тъ·кът | |
мн.ч. | чет·вър·тъ·ци | |
членувано | чет·вър·тъ·ци·те | |
бройна форма | чет·вър·тъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Название на четвъртия ден от седмицата.
Етимология
От старобългарската "четврътъкъ",четвъртият ден от седмицата.
Фразеологични изрази
Превод
|
|