чесън
чесън (български)
| ед.ч. | че·сън | |
|---|---|---|
| непълен член | че·съ·на | |
| пълен член | че·съ·нът | |
| мн.ч. | че·съ·ни | |
| членувано | че·съ·ни·те | |
| бройна форма | че·съ·на | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- тревисто растение от семейство лукови, чиито стебла и луковици се използват за подправка.
- стебла или луковици на чесън
Етимология
Праслав. *čеsnъ се възстановява въз основа на старорус. чеснъкъ.
Сравнението с келт. форми: староирл. cainnenn, уелс. cennin „праз“ от *kasn- показва, че думата е заета от прединдоевропейски език.