честолюбие

честолюбие (български)

честолюбие ±

ед.ч.		чес·то·лю·бие
	членувано	чес·то·лю·би·е·то
мн.ч.		чес·то·лю·бия
	членувано	чес·то·лю·би·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Чувство за чест и достойнство, непозволяващо да се понасят обиди и оскърбления.
2. Стремеж за надминаването на останалите; стремеж за големи постижения.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• честолюбивост, гордост, самолюбие, достойнство, амбиция, славолюбие
• силно желание, стремеж