честолюбив
Облик
честолюбив (български)
ед. ч. | м. р. | чес·то·лю·бив | |
---|---|---|---|
непълен член | чес·то·лю·би·вия | ||
пълен член | чес·то·лю·би·ви·ят | ||
ж. р. | чес·то·лю·би·ва | ||
членувано | чес·то·лю·би·ва·та | ||
ср. р. | чес·то·лю·би·во | ||
членувано | чес·то·лю·би·во·то | ||
мн. ч. | чес·то·лю·би·ви | ||
членувано | чес·то·лю·би·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който грижливо цени личната си чест и достойнство, та мъчно понася обиди.
- Който се стреми към превъзходство над другите; амбициозен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
самолюбив, чувствителен, горд, амбициозен, славолюбив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|