ченгел

Български

ченгел ±

ед.ч.		чен·гел
	непълен член	чен·ге·ла
	пълен член	чен·ге·лът
мн.ч.		чен·ге·ли
	членувано	чен·ге·ли·те
бройна форма		чен·ге·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Кука.
2. Желязна пръчка с куки в двата края.

Етимология

Заета от тур. çengel „кука, кукичка, ченгел“ от нперс. چنگال [čangāl] и چنگل [čangal] „лапа, нокът“.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кука, канджа