челик

Български

челик ±

ед.ч.		че·лик
	непълен член	че·ли·ка
	пълен член	че·ли·кът
мн.ч.		че·ли·ци
	членувано	че·ли·ци·те
бройна форма		че·ли·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Остар. Желязо-въглеродна сплав с ниско съдържание на въглерода (до 2%); стомана.
2. Заострен в двата края къс дърво, което се използва в детска игра.
3. Игра, в която челиците се удрят с пръчка.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: steel арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Stahl норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сталь словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стомана, желязо
• здрав, твърд, непревиваем, издръжлив

Производни думи

челичен

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}