чардаш
Облик
чардаш (български)
ед.ч. | чар·даш | |
---|---|---|
непълен член | чар·да·ша | |
пълен член | чар·да·шът | |
мн.ч. | чар·да·ши | |
членувано | чар·да·ши·те | |
бройна форма | чар·да·ша | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Жив унгарски народен танц.
Етимология
От унг. csárdás букв. „кръчмарски (танц)“, от csárdа „кръчма, навес“, преразложена форма от csárdаk (< сръб. чардак), където -k е схванато като окончание за мн.ч. Преминала в повечето европейски езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|