чанта

Български

чанта ±

ед.ч.		чан·та
	членувано	чан·та·та
мн.ч.		чан·ти
	членувано	чан·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща.

Етимология

Среща се в гр. τσάντα (η), рум. geantă, тур. çanta „чанта“, перс. چنته „чанта“. Напомня перс. چمدان „куфар“ [ʓāmæ-dān], букв. „място за дрехи“, откъдето са тат. чамадан, рус. чемодан „куфар“, но такава форма в турски няма. Заета от турски в осет. цанта, цъанта „овчарска торба“, груз. ჩანთა „чанта“, чеч. чамда „куфар“.

Фразеологични изрази

Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта. Пазарска чанта. Пътна чанта.

Превод

английски: bag (en) грузински: ტომარა (ka), ჩანთა (ka) гръцки: σακούλα (el) испански: bolsa (es) италиански: sacco (it)

немски: die Tasche (de) руски: сумка (ru) турски: çanta (tr) френски: sac (fr) добавете превод на друг език тук [[]]