чай

чай (български)

чай ±

ед.ч.		чай
	непълен член	чая
	пълен член	ча·ят
мн.ч.		ча·е·ве
	членувано	ча·е·ве·те
бройна форма		чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28

1. Ароматно растение от Азия, от което се правят тонизиращи напитки.
2. Листата на това растение, обикновено изсушени, ферментирали, стрити и пакетирани.
3. Напитка от това растение, чиста или с примеси, обикновено гореща.
4. Напитка от лечебно растение.
5. прен. Време за пиене на тази напитка.
6. Прием, на който се поднася тази напитка.

Етимология

кит. 茶, в най-разпространените се произнася „ча“; оттам хинди/урду, бенгалски, португалски, рус. и японски; в бълг. вероятно през тур. от арабски.

В говорения в района Сямън (Амой) диалект на езика мин се ползва формата „те“ и оттам при износа в исп. и англ. В някои (като корейски, чешки) се използват паралелно думи от двете изходни форми.

Превод

английски: tea (en) арабски: شاي (ar) арменски: թեյ (hy) африкаанс: tee (af) белоруски: гарбата (be)ж. р. виетнамски: trà (vi) грузински: ჩაი (ka) гръцки: τσάι (el) датски: te (da)

италиански: tè (it)м. р. немски: Tee (de) руски: чай (ru)м. р. словашки: čaj (sk)м. р. турски: çay (tr) украински: чай (uk)м. р. унгарски: tea (hu) френски:  (fr) добавете превод на друг език тук [[]]