чай
чай (български)
| ед.ч. | чай | |
|---|---|---|
| непълен член | чая | |
| пълен член | ча·ят | |
| мн.ч. | ча·е·ве | |
| членувано | ча·е·ве·те | |
| бройна форма | чая | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- ароматно растение от Азия, от което се правят тонизиращи напитки - Camellia sinensis
- (без мн.ч.) листата на 1, обикновено изсушени, ферментирали, стрити и пакетирани. Черен чай.
- (в словосъчетания) растение, от което се правят напитки. Градински чай - салвия.
- напитка от 2, чист или с примеси, обикновено гореща. Студен чай. Плодов чай.
- напитка от лечебно растение, отвара или запарка. Билков чай.
- (съкр. от) пиене на 4 или 5. Каня на чай.
Етимология
кит. 茶, в най-разпространените се произнася „ча“; оттам хинди/урду, бенгалски, португалски, рус. и японски; в бълг. вероятно през тур. от арабски.
В говорения в района Сямън (Амой) диалект на езика мин се ползва формата „те“ и оттам при износа в исп. и англ. В някои (като корейски, чешки) се използват паралелно думи от двете изходни форми.
Фразеологични изрази
Превод
|
|