чай

Български

чай ±
ед.ч.		чай
	непълен член	чая
	пълен член	ча·ят
мн.ч.		ча·е·ве
мн.ч.	членувано	ча·е·ве·те
бройна форма		чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 28

Ароматно растение от Азия, от което се правят тонизиращи напитки.
Листата на това растение, обикновено изсушени, ферментирали, стрити и пакетирани.
Напитка от това растение, чиста или с примеси, обикновено гореща.
Напитка от лечебно растение.
прен. Време за пиене на тази напитка.
Прием, на който се поднася тази напитка.

Етимология

кит. 茶, в най-разпространените се произнася „ча“; оттам хинди/урду, бенгалски, португалски, рус. и японски; в бълг. вероятно през тур. от арабски.

В говорения в района Сямън (Амой) диалект на езика мин се ползва формата „те“ и оттам при износа в исп. и англ. В някои (като корейски, чешки) се използват паралелно думи от двете изходни форми.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

английски: tea^(en)
арабски: شاي^(ar)
арменски: թեյ^(hy)
африкаанс: tee^(af)
белоруски: гарбата^(be)?
виетнамски: trà^(vi)
грузински: ჩაი^(ka)
гръцки: τσάι^(el)
датски: te^(da)

италиански: tè^(it)?
немски: Tee^(de)
руски: чай^(ru)?
словашки: čaj^(sk)?
турски: çay^(tr)
украински: чай^(uk)?
унгарски: tea^(hu)
френски: ^(fr)
добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други