циркуляр
Облик
(пренасочване от циркулярите)
циркуляр (български)
| ед.ч. | цир·ку·ляр | |
|---|---|---|
| непълен член | цир·ку·ля·ра | |
| пълен член | цир·ку·ля·рът | |
| мн.ч. | цир·ку·ля·ри | |
| членувано | цир·ку·ля·ри·те | |
| бройна форма | цир·ку·ля·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- инструкция до подчинено ведомство, окръжно
- дисков (кръгъл) трион за дърво
Етимология
от рус. от лат. circularis, кръгъл. Заради това, че се изпраща еднообразен текст "в кръг" до всички по места. Така и в нем. за писмото.
Фразеологични изрази
Превод
|
|