циркуляр
Облик
циркуляр (български)
ед.ч. | цир·ку·ляр | |
---|---|---|
непълен член | цир·ку·ля·ра | |
пълен член | цир·ку·ля·рът | |
мн.ч. | цир·ку·ля·ри | |
членувано | цир·ку·ля·ри·те | |
бройна форма | цир·ку·ля·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- инструкция до подчинено ведомство, окръжно
- дисков (кръгъл) трион за дърво
Етимология
от рус. от лат. circularis, кръгъл. Заради това, че се изпраща еднообразен текст "в кръг" до всички по места. Така и в нем. за писмото.
Фразеологични изрази
Превод
|
|