цигулка
Облик
цигулка (български)
ед.ч. | ци·гул·ка | |
---|---|---|
членувано | ци·гул·ка·та | |
мн.ч. | ци·гул·ки | |
членувано | ци·гул·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Думата се среща само в български. Азиатски произход. *cigulъ < старомонг. kigili „цигулка“, съвр. хийл. Окончанието -ulъka е обобщено под влияние на *gǫdulъka „гъдулка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|