цензура
Облик
цензура (български)
ед.ч. | цен·зу·ра | |
---|---|---|
членувано | цен·зу·ра·та | |
мн.ч. | цен·зу·ри | |
членувано | цен·зу·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Контрол върху печата, книгите, радиопредаванията, телевизионните излъчвания и дори личната кореспондеция. Прилага се обикновено във военно време, но в мирни условия е присъща и на диктаторските управления.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
ценз, цензитарий, цензор, цензурирам