цензура

Български

цензура ±

ед.ч.		цен·зу·ра
	членувано	цен·зу·ра·та
мн.ч.		цен·зу·ри
	членувано	цен·зу·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Контрол върху печата, книгите, радиопредаванията, телевизионните излъчвания и дори личната кореспондеция. Прилага се обикновено във военно време, но в мирни условия е присъща и на диктаторските управления.

Етимология

руски цензура, немски Zensur от латински censura — преценка, съдене

Превод

Преводи

английски: censorship арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: λογοκρισία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: censura италиански: censura китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Zensur норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: cenzura португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sansür унгарски: [[]] фински: sensuuri френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Сродни думи

ценз, цензитарий, цензор, цензурирам