целина
Облик
целина (български)
ед.ч. | це·ли·на | |
---|---|---|
членувано | це·ли·на·та | |
мн.ч. | це·ли·ни | |
членувано | це·ли·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|